Имало едно момиченце. Не знам как се получило така, но то не знаело нито една добра дума. Никога и никому не казвало "моля", "благодаря", "здравей". Всичко получавало с капризи и силен плач. И единствено, което можело да се чуе от него, било: -Не искам! Няма пък! Не ми пипай куклата! Това е мое! Не си го давам! Махай се! Но веднъж му се явил страшен-престрашен сън. Сънувало, че върви през неприветлив град и вижда около себе си само сиви къщи, а над тях намръщено небе със сиви облаци. Върви и не може да намери улицата и дома си и среща само едни сиви хора с намръщени, зли лица. Пита то един такъв сив човек: -Къде е домът ми? -Не зная - отвръща той. -Къде е улицата ми? - пита друг. -Махай се! Не знам! -Преведете ме през улицата! - през сълзи моли следващия. А той, без да я погледне дори, се тросва: -Не искам! Няма пък! Махай се! Огледало се момиченцето наоколо и се уплашило - всичко, ама съвсем всичко било сиво: хората, къщите, дърветата. Даже градинките били със сива трева и сиви, повехнали цветя. Спряло до един магазин и се огледало във витрината. И то самото било сиво - сива рокля, сиви плитки, сиво лице - без усмивка и свежест. Заплакало момиченцето от страх, но никой не дошъл при него, никой не го пожалил и не го попитал защо плаче. И всичко това се случило, защото сивият цвят на безразличието бил завладял цялата улица. А ако превземе целия град, то всички хора в него ще станат със сиви, безразлични души. Равнодушните жители вървели, без да обръщат внимание на никого, по своите сиви дела. И изведнъж момиченцето си спомнило думите на майка си: -Добрите думи украсяват света и правят хората щастливи. А щастието им дарява радост и усмивки. -Знам какво трябва да направя! - възкликнало момиченцето. То се доближило до една сива старица, която стояла зад сива сергия до едни сиви храсти, усмихнало се и вежливо попитало: -Добър ден! Дали не бихте могли да ми кажете, как да стигна до дома си? И станало чудо! Пред очите на момиченцето сивата старица се превърнала в мила и усмихната баба, листата на храста позеленели, цветята станали разноцветни, а птичките по клончетата весело зачуруликали. Добрата баба упътила детето към дома му. Момиченцето вървяло по улицата и се усмихвало на всички сиви хора, които срещало и те ставали радостни и добри. Защото топлата усмивка, която то им дарявало, стопляла сърцата им и правела всичко наоколо добро и красиво. Оттогава, събуждайки се сутрин, момиченцето поздравява всички с "Добро утро!" И сънищата му станали цветни, дните щастливи, а хората, които среща по пътя си - добри и отзивчиви. А може би не е било сън? Как мислите? Анна Пеева ІІ "а" клас Ивон Панева ІІ "а" клас Катерина ІІ "а" клас Кумру ІІ "б" клас Анна - Мария ІІ "а" клас Десислава Паунова ІІ "б" клас Таня ІІ "а" клас Виктор ІІ "б" клас
|
ПИГ ІІ"а" и "б" клас
Write something about yourself. No need to be fancy, just an overview. Archives
February 2015
Categories |