Остават броени дни до най-българския празник 24 май. И тъй като на днешния ден, 15 май, през 1892 година е роден текстът на великолепния химн „Върви, народе възродени", нека си припомним историята на неговото създаване и да отдадем почит на двамата български просветители и учители, благодарение на които го имаме. През 1892 г., големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи". Същата година то е публикувано в списание "Мисъл" в Русе. Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий", композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я запяли всички. Така се ражда всеучилищният химн "Върви, народе възродени". Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. (На 11 май църквата почита Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий). През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната. След 1944 г., заради атеистичните убеждения на новата власт, части от текста на стихотворението са променени. Като "и Бог ще те благослови" е заменен с "напред и все напред върви", а думите в четвъртия куплет "Духовно покори страните, които завладя с меч" стават "ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч". Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Но това е вече история. А "Върви, народе възродени" си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник. И го пеем с просълзени очи вече 114 години. Вижте оригиналния текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий". Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови! Върви към мощната Просвета! В световните борби върви, от длъжност неизменно воден - и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен!... О, влез в Историята веч, духовно покори страните, които завладя със меч!..." Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тоз завет - в тържествуванье и в страданье извърши подвизи безчет... Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дългът се всегда! Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; за все световната просвета тя бе неизчерпаем вир; бе и тъжовно робско време... Тогаз Балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отоманский властелин... Но винаги духът народен; подпорка търсеше у вас, о, мъдреци!... През десет века все жив остана ваший глас! О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина; подвижници за права вярна, сеятели на правда, мир, апостоли високославни, звезди върху Славянски мир, бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил! Нека името ви да живее във всенародната любов, речта ви мощна нек се помни в Славянството во век веков! |
Румиела Маркова
|